„Има друг мъж”
Каза го учудващо лесно, сякаш го бе повтаряла стотици пъти преди. Гледаше ме в очите, за да усетя силата на думата „ИМА”. Борбата и да бъде отново всичко за някой бе приключила.
За нея всичко започваше отначало.
На мен ми беше за пръв път.
Чакай малко! Ами Шампионската ми лига? А вечерята? Неизпраните ми гащи? Имам планове за уикенда – какво си мислиш, че правиш? Не, не, точно днес определено не е подходящ ден да ме изхвърляш от живота си. Не че утре е, но просто не може да е днес!
И после чукът пак ме удари по главата – ИМА друг мъж, ехо, добре ли я чу?
Знаех си, че така ще стане! Знаех си, че този момент ще дойде!
Нищо не знаех!
После серия от логични, но дълбоко безмислени реплики – „Ама как така за 5 дни”, „Не можеш след година брак и 7 години заедно да ме изхвърлиш просто така”, дежурното „Но аз те обичам”, и финалното „Правиш грешката на живота си”.
И само един отговор – „Той е всичко, което ти не си”!
С което вече окончателно ме извади от равновесие. Първо ми се прииска да я ударя, дори повече. Но не помръдвах.После изведнъж ми се дорева! И това не успях да направя!
Тя искаше друг!
Искаше го, за да и върне всичко, което аз и бях отнел – красотата, усещането, че е важна, смислена, че няма нужда непрекъснато да се променя, че може и заслужава да бъде харесвана, каквато е, а не каквато би могла да бъде!
Умът вярва, че да бъдеш отхвърлен, е най-суровото наказание, което може да ти се наложи да понесеш, и затова винаги бяга от мисълта за него. Инстинкът ти подсказва, че е възможно, дори вероятно да се случи, но не и на теб. Ти може да си лош, но не чак толкова.
Гордостта ми нахлу в главата ми с такава сила, че нямах и секунда да се опитам да и попреча.
„Искам да го видя”
Искам да видя този, който руши живота ми, за да построи своя върху току що събореното. Искам да му кажа с поглед, че е спечелил битката, но във войната няма шанс. Че това е МОЯТА ЖЕНА и че е в негов интерес да си обира крушите по най-бързия начин.
И го видях.
40 минути по-късно знаех къде ме е пробил. Знаех с какви оръжия е сринал стените, с които бях обградил жената до мен. Болезнено усещах с каква лекота се е наместил там, където до вчера аз бях едноличен господар. Той наистина бе всичко, което аз не бях. Но и аз бях всичко, което не беше той. Обединяваше ни играта, която и двамата играехме – кой по желание, кой насила. А ни разделяше това, че той се чувстваше победител още преди да сме започнали.
Обвинявах го и го мразех, но не за дълго. Той нямаше общо.
Тя предварително беше опразнила място за някой като него. Мястото, където грижливо бе пазила спомените за хубавите ни моменти заедно, за стотиците сутрини, в които сме се събуждали един до друг, мислено сме благодаряли на съдбата, че ни е срещнала и сме се молели това никога не се промени. Всичко, преживяно от нас беше прибрано и заключено. Страхът, че с мен всички тези емоции ще си останат в миналото, бе победил.
Да предадеш някого се изисква изключителна сила. Или изключителна слабост.
И може би никога няма да разбереш кое от двете чувства те е подтикнало към това.
Човек е по-опасен от всички други същества на земята, защото мислите му са нетрайни. И чувствата. Днес обичаш, утре мразиш. Боготвориш, за да отричаш. Градиш, за да има какво да събориш. Разрушителната сила е тази, която ни кара да мислим, че сме силни. Че щом сме способни да махнем с ръка и да започнем отначало, значи сме смислени и заслужаваме да живеем по-добрият живот, с който оправдаваме болката, която нанасяме. И внезапно забравили за всичко, отново се отдаваме на емоциите, въобразявайки си, че ще изживеем нещо различно, по-красиво, по-възвишено.
Истинската любов е толкова силна, защото се изживява само веднъж. Всичко след нея е опит да забравим колко силно сме обичали. Защото докато помним, няма как да сме истински щастливи. А да забравим не е възможно.
И до днес не знам как завърши мачът онази вечер...

Това мъж ли го е писал... не вярвам... Отдавна никой не ме беше впечатлявал така...

Много хубаво е написано.. Явно мъж го е писал! Все пак и те имат чувства!

е толкова силна, защото се изживява само веднъж." Нали затова е истинската. Прекрасно е...

SYPER SI GO NAPISAL/A I DOBRE DO6UL ILI DO6LA:)))))

Много сте мили, благодаря Ви! Но не драпам за овации, обичам си този текст, боли ме всеки път, когато си го препрочитам, и въпреки това... Да, малко е сълзлив, но и тогава самосъжалението ми беше в повече... Сега не бих могъл да го напиша така. Хубава вечер на всички! Виктор

Ти ме разби!Промени отчасти мнението ми за мъжете, но за съжаление винаги се сещате когато вече е късно.
Макар че не е честно да се слагат под един похлупак всички мъже...

Впечатлена съм, че мъж се е постарал да се научи да формулира и излага мислите си, разсъждавайки над опита. Заради тва някой се подведоха, че може и да не си мъж.

Впечатлена съм, че си бил влюбен толкова много, че да придобиеш силата да го напишеш и да отделиш времето, което ти е отнело.

Хубаво е написано, макар да имам несъгласия. Не е вярно, че обичаш веднъж, по-скоро ако си обичал веднъж истински (смело), значи си достатъчно смел да го направиш пак. Още повече, че всеки е с различен темперамент, усещане и степен на влюбчивост. Майка ми се е влюбила веднъж и е съхранила тези трептения до сега, а е успяла да влюби и баща ми в себе си. Аз съм се влюбвала много пъти, и нито веднъж повърхностно. Който е изпитвал любов знае, че тя не може да е повърхностна. Това, че някои са страхливци и се чудят на коя от положителните си емоции да сложат катинари за напред, изобщо не значи, че това е нормално, а още по-малко - вярно.

Иначе текстът отначало е мн добър, особено темата за отхвърлянето. От друга страна понякога любовта си отива и никога, никога няма виновни. Спираш да обичаш и точка, търсенето на вина носи само негативизъм.

Весел да си.

Цял живот носиш в себе си неосъществената любов, непрошепнатите мечти, недоизмисленият образ на сърцето. Ставаш дребнав и зъл, когато неволно ти напомнят за това. Но после, останеш ли сам, трудно спираш напора на сълзите. Вдигаш без нужда телефонната слушалка, сякаш вечно чакаш да ти се обади някой; крадешком се оглеждаш по улицата, сякаш ти се струва, че две очи те търсят, неотстъпно те следят... но разбираш заблуждението си. Искаш поне другите да не разберат, колко ти тежи самотата. Не, защото Любовта е смисълът на Живота, а защото просто не можеш без нея! Защо да крия?! Понякога ти идва до гуша да бъдеш добър, добър и честен... и решаваш да се спотаиш под маската на сурова непристъпност. Цял живот търсиш истинската любов и тъкмо, когато повярваш, че си я открил, виждаш как отново грешиш! Обичаш онзи човек, който не ти обръща и капчица внимание, защото е твърде различен от теб; смразяваш душата на другия, който е готов да те дари с Любовта си! За едно зрънце любов си готов да пребродиш Вселената, а когато тя е толкова близко до теб, сякаш не я забелязваш. Щастието те застига и отминава, а ти не можеш нито да го настигнеш, нито да му отмъстиш! Не, защото вечно нямаш време, а защото вярваш в него, защото си оптимист! И продължаваш да търсиш своята истина, своята истинска истина...
Някой те обича!

Преди години в казармата най- добря ми приятел
Получи писмо- трима сме познай кой е излишен!!!
Не му беше ок

Прочетох...
Историята ти ме разтърси...
Всъщност история банална и стара като света, подобни неща се случват всеки ден.
И все пак...
Начина по който си го написал ме впечатли. Поздравления за стила и за изказа и съжалявам за преживяното.
Не ми се е случвало, не съм го причинявала, дано и така да остане.
Накара ме да се замисля...
Трудно бих живяла с подобна болка, а още по - трудно бих понесла вината за причинената такава.
Дано повече хора прочетат това, което си написал и то им въздейства така както въздейства и на мен...
Тогава си мисля, че би имало по-малко болка

Стегни се, усмихни се!
Свят голям, широк,
отпусни се , не бъди строг!
Успех и късмет!

По-нататък? Питам като човек, изживял нещо подобно. Аз съм от другата страна на бариерата - тази, която има друг. Осмелих се да го допусна до себе си, след като приятелят ми с наранена гордост заяви, че иска да се разделим след няколко шастливи години. Сега - година по-късно все още изпитвам чувства към първия. Още помня и не мога да съм истински щастлива......изобщо какви са правилата на играта?
Поздрав, хубав постинг

Болката е голяма , но след нея идва щастието!

Еее, най-после нещо по-искрено, непреднамерено и свястно.

и стигнах до края почти на един дъх!
Гледната точка на Мъжа, когато е отхвърлен?
"Искаше го, за да и върне всичко, което аз и бях отнел – красотата, усещането, че е важна, смислена, че няма нужда непрекъснато да се променя, че може и заслужава да бъде харесвана, каквато е, а не каквато би могла да бъде!"
Защо мъжът, редом до една жена й отнема всичко това, казано от теб? Не го проумявам!
Заради мачовете и другите забавления? Заради рутината и еднообразието ...?

Не сълзливо,а истинско:)

Не сълзливо,а истинско:)

и аз така, само че на мен даже не ми беше обяснена и причината. мина година и половина оттогава. зададох си хиляди въпроси. минах през различни етапи - знаеш ги. един от етапите ми помогна да осъзная следното: да беше изчакал малко... аз щях да го зарежа...
синдромът на изоставения. ти сам го каза - гордост! как е възможно някой да изистави точно мен!?!?!?
установих също, че може би чувствата не са били така взаимни, както съм си мислела, защото ако всичко е било истинска любов, ако той е изпитвал това което аз ... изпитвам, нямаше да постъпи така... аз не бих постъпила така с него...
нещо в цялата история не е истина.... и в мойта и в твойта или има някакво жестоко разминаване или нещо друго.... искам да спра да мисля, защото вече спрях да говоря. щом мога да спра да говоря, значи мога да спра и да мисля за това...
каква е пролет навън...kiss